СТАРОБЪЛГАРСКОТО ГЛАГОЛНО СЛОВООБРАЗУВАНЕ И ПРОЦЕСЪТ МИСЛЕНЕ Резюме: Настоящият

СТАРОБЪЛГАРСКОТО ГЛАГОЛНО СЛОВООБРАЗУВАНЕ И ПРОЦЕСЪТ МИСЛЕНЕ Резюме: Настоящият доклад е посветен на връзките между старобългарските глаголи със значение ‘мисля’ и особеностите на процеса мислене. Обект на анализ са старобългарските глаголи, назоваващи мисловна дейност. Изследването има интердисциплинарен характер, като в лингвистичната си част се позовава на идеите на Антоан Мейе, а в психологическата на Д. Кенеман. Анализирани етимологичните, словообразувателните и семантичните особености на глаголите мьнѣт, мѣнт, мꙑслт и техните производни и на базата на тези особености различните глаголи са отнесени към различен тип мисловна дейност. Направени са изводи как в старобългарската епоха се откриват ясни следи, според които прастарото словообразуване на изследваните глаголи отразява различните типове мисли и мисловни системи. Ключови думи: старобългарски език, глаголи, словообразуване, каузативи, мислене. Аbstract: The article is dedicated to the relations between Old Bulgarian verbs with meaning 'to think' and the particularities of the thinking process. The subject of analysis are the Old Bulgarian verbs nominating mental activity. The study has an interdisciplinary character. The linguistic part is infuenced by the ideas of Antoine Meillet, and the psychological part is based on the research of D. Kahneman Thinking Fast and Slow. In the presented study the verbs nominating mental activity are analyzed in point of view of their etymology, derivation semantic. On the basis of these peculiarities, the different verbs are referred to a different type of thought activity. The conclusions at the end of the article show that in the Old Bulgarian language there are clear traces, according to which the word-formation of the studied verbs reflects the different types of thoughts and thought systems. Key words: verbs, Old Bulgarian language, causative, word-formation, thoughts. Настоящият доклад е посветен на връзката между старобългарското глаголно словообразуване и мисловните процеси у човека. Обект на изследване са старобългарски глаголи със значение ‘мисля’. Лингвистичният материал е ексцерпиран от лексикографски пособия [Старобългарския речник (СтбР 1999-), Речник на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg)]. Целта на работата е да се проследи връзката на глаголното словообразуване и мисловните процеси в човешкото съзнание. Като цяло изследването е интердисциплинарно, тъй като е направен опит граматически явления да бъдат свързани и обяснени с особености на висшия психически процес – мисленето. В своята лингвистична част работата се основава на идеите на Антоан Мейе как в праславянската епоха от един корен, с помощта на различни наставки, са се образували глаголи с различен начин на действие, които изразяват инхоативност, състояние, каузативност, итеративност, дуративност. Така например от праславянския корен *sËd- водят началото си глаголите сѣст, сꙙдѫ, сꙙдеш (изразяващ инхоативност); сѣдѣт, сѣждѫ, сѣдш (изразяващ състояние); садт, саждѫ, садш (изразяващ каузативност); сѣдат, сѣдаѭ, сѣдаѥш (изразяващ итеративност) (Мейе 1923). Още в старобългарски език тези класове глаголи са исторически категории и отделните им представители, образувани от един и същ корен с помощта на наставки, вече представляват отделни лексеми. Позоваването върху етимологията на лексемите е мотивирано от идеята на Лев Виготски, че ако ние проследим историята на думите, ще разберем, че те са чисто образни конкретни комплекси, каквито можем да открием в детското мислене. При тези комплекси се отделя някакъв конкретен признак, върху който предметът получава своето название (Виготски 1934: 144) В психологическата си част изследването се основава на идеите на носителя на Нобелова награда Даниъл Канеман, който смята, че в процеса мислене участва целият организъм на човека. Д. Канеман разграничава два типа мисловни системи. Система 1 оперира бързо и автоматично и с малко усилие. Тя се основава на памет и асоциации. Система 2 се свързва с извършените с усилие умствени дейности. В човешкото съзнание двете системи са в постоянно взаимодействие, като между тях има каузативно връзка. Система 1 генерира внушения, намерения и чувства на Система 2. Система 1, изправяйки се пред трудност, търси подкрепа от Система 2, за да може проблемът да бъде разрешен. Функционирането на Система 1 се основава на асоциации. Канеман дава прост пример - прочитайки думите банани и повръщам у човек се поражда отвращение. Това е така, защото нашият ум автоматично допуска причинна връзка между бананите и гаденето. Механизмът, който е в основата на тези умствени събития е известен като асоциация на представите, като голяма част от асоциативното мислене е скрита за нашето съзнателно Аз. Зареждането на асоциациите често пъти направлява нашето поведение. В мозъка ни се извършват постоянно много мисловни операции, които гарантират съществуване ни. Някои от тях се извършват автоматично от Система 1, когато се появи обаче пречка, се задейства Система 2. В такъв случай психолозите говорят за когнитивно напрежение. Понякога отговорът от Система 2 може да отхвърли интуитивния отговор на Система 1. Главната функция на Система 1 е да поддържа и актуализира модел от асоциации на нашия персонален свят. Тя не притежава способност да направи заключение за индивидуалното от отличителните качества на общото. Обратно, статистическото мислене е характерно за Система 2. Тя не се основава на спомени и асоциации, а на съмнение и на допускането на различни възможности (Канеман 2012: 26 – 72). В работата се приема обобщението на Адбул Керим Диало, че човешката реч и човешката мисъл пазят една фина връзка, за да могат да изразят и разпространят идеите, които се зараждат в нашето съзнание (Диало 2018). Позоваваме се още на идеите на Пиаже, който припомня, че речта служи за предаване на мисли, критики, заповеди, емоционално въздействие (Пиаже 1994). Нека да се опитаме можем ли да свържем наличието на двете мисловни системи със старобългарските глаголи, изразяващи мисловна дейност. В старобългарските паметници се срещат няколко глаголни лексеми със значение ‘мисля’: Глаголът мьнѣт [сѧ], мьнѭ [сѧ], мьнш [сѧ] е наследник на праславянското *mьněti, *mьnjǫ, *mьnitь, което от своя страна е родствено с лит. minė́ti, menù, ‘помня, припомня’, гр. μέμονα ‘помня’, лат. meminī ‘спомням’ (*memonai), mēns, -ntis ‘ум, мисъл’ и т.н. (Фасмер II 1986: 633). Мьнѣт има следните значения: 1. Мисля, смятам, считам, предполагам: не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл ҄ ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ. Мт 10.34 Мар., Зогр. Възнамерявам: же сꙙ мнѣахѫ обраштаѭште сꙙ. наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ Супр. 30.8. мънмъ δοκῶν Мним, предполагаем само бо се мнмо ѹкорьно сꙑ. то кажетъ владꙑкꙑ ловѣколюбь Супр. 409.19. 2. Смятам някого за някакъв:  аште сротѫ мьнш то  того отъпаде Супр. 241.10. 3. мьнтъ [м, т] сѧ безл. δοκεῖ Изглежда, струва [ми, ти] се: л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего Мт.26.53 Мар., Зогр., Асем., Сав. Мьнѣт е глагол на състоянието, притежава характерната наставка - ѣ- и редуцираната степен на коренната гласна, както млъчат, трьпѣт (Граматика 1991: 279). Глаголите на състоянието като цяло са непреходни глаголи. Те представят глаголния субект като пасивен участник в някакво непроизтичащо от него действие – лежат, сѣдѣт или като възприемащ нещо чрез сетивата или мисълта си – вдѣт, слꙑшат, мьнѣт (Добрев 1983: 65). Сред глаголите, които назовават мислене, в старобългарските паметници се среща още каузативът мѣнт. Като цяло причинителните глаголи се характеризират с о-степен на коренната гласна. Производни са на други глаголи и изразяват действие, причинено от друго лице (Ваян 1948 : 306). Причинителните глаголи са образувани чрез наставка --, която произхожда от праславянската наставка *-e- (Граматика 1991: 282). Каузативите спадат към четвърто старобългарско спрежение, втори разред и са производни на първични непреходни глаголи напр. морт от – мрѣт; боудт от бьдѣт. Семантическата близост между мѣнт и мьнѣт, а също така техните словообразувателни особености могат да ни дадат основание да допуснем, че отношението между тях е такова, каквото е между боудт и бьдѣт, палт и полѣт. В първия случай разликата между каузативната семантика при боудт и статалната при бьдѣт личи ясно, докато при втората двойка палт ‘паля, подпалвам, запалвам, обгарям нещо; горя, пламтя’ и полѣт ‘горя, пламтя силно’ е избледняла. Етимологическата близост между мѣнт и мьнѣт не се приема от всички изследователи. Пречка за това е несходство в коренния вокализъм. Но някои автори като Машек виждат в *mon (мѣнт) вторичен отглас, възникнал на базата на нулева степен при *mºn < *min от мьнѣт (ЭССЯ 1993: 175). Каузативният глагол мѣнт, мѣнѭ, мѣнш има следните значения: 1. Смятам, считам някого за някакъв, за нещо: аурлꙗнъ рее. кꙿде стъ сестра твоꙗ ѭже тꙑ мѣнш дѣвѫ сѫштѫ. се посълахъ ѭ на блѫдъ Супр. 4.16. 2. Говорейки, имам предвид някого, нещо: аште л кто мѣнтъ дѫб малааго манастꙑра. же пр пѫт стъ. то да вѣстъ ꙗкоже то молтвам бꙑстъ блаженааго савꙑ Супр. 301. 14. Мисловна дейност назовава и отименният каузативен глагол мꙑслт, мꙑшлѭ, мꙑслш. Старобългарските отименни глаголи с каузативно значение също съдържат наставка -- (*e) и принадлежат към IV спрежение, II разред. Някои са образувани от съществителни имена (работт от работа, наслѣдт от слѣдъ), а други – от прилагателни (богатт от богатъ, оутврьдт от тврьдъ). Те са преходни глаголи и показват, че някой прави някого такъв (Граматика 1991 : 281). Мꙑслт е образуван от съществителното мꙑсль ‘намерение; замисъл’. Старобългарското мꙑсль произлиза от праславянското *myslь < *myd-sl- < *myd-tl-. Етимологично се свързва с лит. maudžiù, maudžiaũ, maũsti ‘тъгувам, ãpmaudas ‘грижа, неприятност, досада’ (БЕР IV 1995: 130). Мꙑслт притежава следните значения: 1. Непрех. – мисля, размишлявам: ꙇ мꙑшлѣаше вь себѣ глѧ. то сътворѭ. ѣко не мамъ къде събрат ... плодъ мохъ Лк 12. 17 Мар., Зогр., Асем. 2. Прех. – замислям нещо: ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне ... по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ Супр. 388.30. 3. С инф. – имам намерение, възнамерявам: толка добра вньнка погѹбт uploads/s1/ doklad-ibe.pdf

• Détails
• Publié le Oct 05, 2021
• Catégorie Administration
• Langue French
• Taille du fichier 0.1916MB